Седнах и обвих коленете си с ръце.Исках да съм малка, много малка, като точица.Може би ако успея да се смаля, щях да успея и да смаля нечовешката болка.Сълзите мокреха коленете ми.Плачех за загубата на нещо,което така или иначе никога не бях имала.Нелепо,нали?Оплаквах нещо,на което така и не бе даден шанс да живее-моите празни и горчиви мечти и надежди.”

zaprian:

polinpetrova99:

Анастейжа  Грей 

“Петдесет нюанса сиво

в няколко изречения - цяла вселена и колко ми е познато това …

44 notes

"Let’s talk about this shit moment when you realize that your best friends are just…your biggest enemy."

1 note

Tumblr Mouse Cursors